На пазара излезе "Корабът на глупците" на Грегъри Норминтън

    

Издтаелство Colibri представя своята колекция от внимателно подбрани литературни заглавия за лятото. Сред книгите, които Colibri предлага, са заглавията: "Корабът на глупците" на Грегъри Норминтън, "Съкровени вкуснотии" на Лаура Ескивел, "Гората" на Харлан Коубън, "Записките на чистачката Мод" на Мариан Палла и "Казино Калашников" на Полина Дашкова.

През XV век холандецът Йеронимус Бош рисува знаменитото си платно "Корабът на глупците". В книгата на Норминтън героите от тази картина един подир друг разказват някакви истории. Наричат се Клоунът, Чревоугодникът (на дървото с ножа), Монахът, Спящият пияница, Каещият се пияница (той повръща през борда), Монахинята (с лютнята), Жената-пияница (тя се е навела над Спящия пияница), Тримата хористи, Плувецът, Вторият плувец (с паничката). На кораба, който е по-скоро лодка, за мачта служи дърво.

През XVI век елзасецът Себастиан Брант пише прочутата си сатира "Корабът на глупците".

През 1965 г. американецът Стенли Креймър създава филма "Корабът на глупците". Има и още: комикс "Корабът на глупците", научно-фантастичен роман "Корабът на глупците", рок-група "Корабът на глупците", интернет-портал "Корабът на глупците"...

Тази забележителна "интертекстуалност" или "мултимедийност" намира своя великолепен завършек - засега! - през 2001 г. в пародийния литературен римейк на британеца Грегъри Норминтън, озаглавен "Корабът на глупците".

*    *    *

"Препълнен като купа череши, корабът на глупците се поклаща върху морската морава. Макар вятърът да е развял корабното знаме, морето е зелено и тихо като градинска ливада. Корабът е по-скоро лодка, но всъщност не е нито едното, нито другото, тъй като щръкналото по средата му дърво още не се е доказало като мачта. Избуялата му корона е приютила странна вахта (странна, защото вахтеният е бухал, при това странен бухал, тъй като притежава и уста, и човка). И други неща са не както трябва на този плаващ съд: кормилото му е черпак, не е ясно кой дава командите, а обитателите му са непригодни към морски живот.

Те включват (в безпорядък) трима хористи, един безсрамен плувец, един повръщащ пияница, един хъркащ пияница, чревоугодник, шут, монах, жена-пияница и гласовита монахиня, която подрънква на лютня. Провизии и инвентар: гарафи с бира и вино, чаша, просешка паничка, бъчва с пиене, нож, печено пиле, умряла риба, топка тесто и купа, пълна със (добре де, отгатнахте) череши. Все символи на греховно чревоугодие или на чревоугоден грях - двете са взаимно заменяеми.

Откога е тук таз шарена шайка ли? Ами обичайните признаци за Време липсват. Сезоните не се променят. Ако приемем светлината за указател, тук е вечно пладне. И като оставим настрана мекия климат, тук Климат няма.

Тази замрялост, това нескончаемо еднообразие... не им ли е убийствено скучно? С какво се забавляват? Какво изобщо правят там?

Седят, стоят, лежат, клечат, повдигат се на пръсти, носят се по водата.

Да, това е очевидно. Но какво правят там?

Пеят. В несъзвучие. Хористите си дерат гърлата с някаква пиянска песен (нещо за елени, ергени, женички и препарирани сърнички), Монахът стриктно спазва часовете за молитва (старите навици трудно се изкореняват), Монахинята мънка части от Евхаристията. Гласът й, който всъщност е доста приятен, се губи в общата какофония, удавен от пискливата погребална песен на Монаха и от кресливото тюленско мучене на Хористите. Както и да е. За пътниците без посока, за поклонниците без цел най-важното е да минава времето. Затова го запълват, както могат. Или поне се опитват. Впрочем ако човек се фокусира върху настоящето, непременно ще открие и някои удоволствия, предлагани от възможността за мокър разговор - тоест полят с каквото там пиене се намира.

На пръв поглед картината не навява тъга.

Дори, честно казано, впечатлението, което създава, говори повече за увеселение."