Сдружение "Изкуство днес" представя "България ли?... А, да, Букурещ!"

    

Автор: Яна Костова

Проектът засяга темата за културни мистификации, свързани с понятието за национална идентичност. В глобализиращия се свят тези мистификации също се разрастват, сякаш все повечето информация, която получаваме за другите, води до по-голямо объркване и загуба на интерес спрямо тях.

По отношение на това как тези процеси се отразяват на страните от бивша Източна Европа по време на и след тяхната евроинтеграция са събрани концепциите на артисти от страни, приети на двата последни етапа от разширяването на Европейския съюз: Словения, Словакия, Румъния и България.

Контекст. Обикновено фактът, че в Америка мнозина не знаят къде се намира някоя европейска столица, буди присмех у нас, европейците. Още преди години във Виена бяха разпространени тениски с надпис: In Austria There are NO Kangaroos (В Австрия няма кенгура), които своевременно се превърнаха в моден хит.

Същевременно обаче, почти всеки странстващ българин може да потвърди, че в Западна Европа средностатистическите граждани също изпитват объркване по отношение на нашата столица и дори държава (особено преди влизането на България в Европейския съюз).

В случайни разговори София се случва да бъде ситуирана ту в Унгария, ту в Румъния. В разговор с американци българите са обърквани с белгийци и дори с боливийци. Иначе, в географско отношение, страната ни е позната най-масово с Черноморските и зимни курорти, нашумели със своя секс-туризъм.

Естествено, става дума за един най-популярен образ на България на Запад, където тревожно количество наши сънародници-емигранти от началото на 90-те се занимават с трафик на жени и деца, с банкови измами, автокражби или джебчийство.

Факт е, че още преди да започнат процесите на евроинтеграция, през които преминаваме заедно с Румъния, двете страни биват поставяни под общ знаменател, до такава степен, че средностатистическият западноевропеец като цяло не прави разлика между двете държави. За това допринася както икономическото положение на страните, така и проблемите с престъпността и корупцията, с които и двете са прочути.

За българите и румънците, за които това сравнение звучи в еднаква степен нелепо, остава учудването, тъй като днес помежду си нямаме нито езиково родство, нито особена културна близост, нито обща ориентация към велика сила или страна-културен модел.

В случая с нашите две страни са налице по-особени форми на периферност/локалност, които се преживяват по различен начин "отвън" и "отвътре". И докато за нас с Румъния традиционно се говори като за "периферия" а Европа, което се проявява както в "гнездящ ориентализъм" във взаимоотношенията ни (М. Бакич-Хейдън), така и в комплексите, развити спрямо "центъра" и в тяхното компенсаторно проиграване, водещи и до сляпо подражание, и до арогантно отхвърляне, то за други страни в подобна ситуация на културна мистификация положението е по-различно.

На много международни събирания (семинари, уъркшопи, презентации) настъпват конфузни ситуации по отношение на словенците и словаците в групата, отново поради близката фонетика на имената на страните им след разпадането на Югославия и Чехословакия в началото на 90-те.

От една страна, изглежда, че подобно объркване не се основава на каквито и да е обективни сходства; от перспективата на самите "мистифицирани" те често изглеждат обидни. Те по-скоро са резултат от своеобразно невежество, от изневеряваща памет и прибързана асоциативност, но и от отсъствието на особен интерес към объркваните страни: днес Швеция и Швейцария биха били сбъркани само от децата и най-необразованите слоеве. От друга страна, сам по себе си този факт разкрива на подсъзнателно равнище силата на предубежденията и клишетата и проблематичността на понятието "културна идентичност", особено с национални измерения.

Логична изглежда препратката към въпроса за Другия в пост-колониална перспектива. Прави впечатление, че "объркванията" засягат по-скоро Източна Европа и Балканите като "нов", недостатъчно опознат културен феномен след падането на Желязната завеса. Процесите на обособяване на отделните републики от бившия Съветски съюз и бивша Югославия, добили своята независимост в началото на 90-те, като че ли не са съвсем отзвучали до днес.

От друга страна, от определена дистанция, обект на смесване могат да станат и икономически напреднали страни като Швеция и Швейцария или споменатите Австрия и Австралия, което извежда проблема на едно надрегионално ниво и маркира сякаш по-общ универсален културен, географски и психолингвистичен проблем.

Място: Център за Съвременно изкуство - Пловдив, Баня "Старинна"

Организатор: Сдружение "Изкуство днес"

Програма: Прес конфернция: 15.09.07 г., събота - 11.00 ч.; Откриване: 15.09.07 г., събота - 19.00 ч.; Дискусия: 16.09.07 г., неделя - 11.00 - 13.00 ч.; Авторски презентации: 16.09.07 г., неделя - 15.00-16.30; 17.00-19.00 ч.

Нощ на музеите и галериите: 28.09.07 г. - видео-прожекции: 21.00-02.00 ч.
Изложбата продължава до 7.10.07 г.

Участници: Полонца Ловшин, Томаж Томажин, Марк Пожлеп (Словения); Анета-Мона Чиза & Лучия Ткачова (Словакия); Александра Кроатору (Румъния); Биляна Велкова (Ванкувър); Рада Букова, Нина Ковачева & Валентин Стефанов (Париж); Марияна Василева (Берлин); Боряна Венциславова (Виена / София); Даниела Костова, Боряна Росса, Олег Мавромати, Николай Занев (Ню Йорк); Георги Димитров (София/Уелингтън); Владимир Младенов (Майнц); Весела Сариева (Пловдив).

Организация на изложбата*

1. "Обетована земя" (по Амос Гитай):
- Анета Мона Чиза & Лучия Ткачова - "Как се прави революция", видео
- Боряна Венциславова - "В града на любовта. Посветено на Венецианското биенале", видeо
- Ники Занев - "Новият ми дом", принт

2. "На изток от рая" (по Стайнбек)
- Александра Кроатору - "Имигрант", принт+стикери
- Владимир Младенов - "Бул-Рум", видео
- Анета Мона Чиза & Лучия Ткачова, "Капитал: магически рецепти за любов, щастие и здраве", видео

3. "Немили недраги" (по Вазов)
- Боряна Роcса - "На пук на всички дяволи", видео
- Олег Мавромати - "Американски Сакс", видео
- Боряна Венциславова - "Навън беше винаги тъмно", слушалки, видео, принт

4. "Срещал съм и щастливи цигани" (по Александър Петрович)
- Биляна Велкова - "Ако можеха да ме видят", видео
"Моята колекция от обувки", принт
"Моята колекция от чанти", принт
"Моята колекция от бижута", принт
- Даниела Костова - "Тяло без органи. Български бар", видео
- Валентин Стефанов & Нина Ковачева - "Два дни разстояние", видео

5. "Идентичност по време на глобализация" (по Маркес)
- Биляна Велкова - "Семеен портрет" І-VІ, принт
- Полонца Ловшин - "Защо словенските къщи изглеждат по начина, по който изглеждат", видео
- Томаж Томажин, "Словенски астронавти в космоса", видео
- Марк Пожлеп - "Црни Сешир", инсталация, видео
- Георги Димитров - "Карта на изгубения пътешественик", принт
- Весела Сариева - "Булгари", видео
- Рада Букова - "Ванитас", "Делукс", "Аз и едно германче", обекти, принт
- Марияна Василева - "Огледална светлина", видео
- Анета Мона Чиза & Лучия Ткачова - "Слован", принт

Генерален спонсор на 13. Седмица на съвременното изкуство, Пловдив, 2007 е
Българо-Румънски съюз.