Профанизирането, пълното опростачване на медиите

    

Така формулирана, темата е необятна, но обозначава един много важен, бих казал дори съдбовен процес, който от две-три години особено върви със страшна сила: медиите загубиха същностната си роля и си личи, че на тях е отредено някакво символично, отклоняващо вниманието на хората и замазващо сериозните проблеми на общността поведение.

Някой може да каже, че това се дължи на комерсализицията им, на гоненето на рейтинги и на печалби, но аз си мисля, че не е точно така и че има и нещо друго. Ще дам един пример, за да си проличи какво точно имам предвид.

Вчера примерно писах бележката "Проблем: дали политиката е шоу?", в която засегнах въпрос, свързан със същата тема.

Днес искам да дам друг пример: т. нар. "детски коментар" по bTV. Всяка вечер, ухилени от умиление, водещите на централните новини ни известяват, че отново трябва да чуем "мнението на децата", и то, знайно е, често ги питат и по най-важни проблеми.

Разбира се, занимателно е как дечицата чат-пат или дори редовно изтърсват някой сполучлив детски бисер, публиката, предполагам, се разкъсва от умиление (санким, какви умни деца имаме!), но да се запитаме: защо от всички възрастови категории на природонаселението само децата имат привилегията всеки ден да коментират и да заявяват детинската си позиция?!

Защо примерно не дадат думата, да речем, на студентите, може би щото, току-виж, някой от тях би заявил гражданска позиция и би казал нещо важно и... опасно?!

Защо не дадат думата на други категории хора, ами тъкмо децата се ползват от привилегията всяка вечер да имат запазено ефирно време, а пък другите категории от населението са лишени от възможността да заявят всякаква позиция?!

Не зная дали съзнавате, но вече е смешно и звучи впрочем и доста тъпичко, когато водещата, ухилена до уши, заяви: "А сега по най-важния проблем от тази вечер да чуем какво мислят... децата!".

Нещо май ни баламосват с тия деца, а, как мислите? Или не го схващате? Защо не се поинтересуват от мнението на по-зрели хора - ето, примерно, в Re:tv се интересуват от мнението на блогърите, а пък в bTV се интересуват само от мнението на... децата.

Ами да вземат в такъв случай да станат изцяло детска телевизия, защо не?

Ето, и Слави - неговата роля за опростачването на медийната среда у нас е ненадмината от никой друг! - ще се преквалифицира набързо и ще почне да прави детски шоута, щото него комай никой нормален човек и не го гледа вече.

Значи у нас освен от мнението на дежурните "интелектуалци" от типа на Вежди Рашидов, Божо Димитров, Пантев, на слугинските политолози от типа на Андрей Райчев, освен от мнението на политиците-популисти като бат ви Бойко и на останалата политическа свита се интересуват и само от мнението на... децата!

Всички други глухо и безмълвно мълчат, ала на децата можем да даваме думата, може би защото те и нищо опасно няма да кажат, миличките!

Ето затова, понеже са послушни, ще им даваме думата, щото току-виж някой ядосан гражданин, ако се докопа до микрофон, може да каже нещо взривоопасно, та затуй само на дечицата ще даваме думата.

Другите да мълчат и да не знаят много, само децата ще говорят у нас... щото сме много либерални, макар и съвсем по нашенски!

Ето това е олигархичната представа за медиен комфорт, за медийна идилия: простодушното население мълчи, а пък с него медиите си правят каквото им скимне и нескривано му се подиграват.

Издевателстват се, защото жилото на медиите е притъпено дотам, че вече никой не се плаши от тях.

А такъв обработван системно от олигархичните медии народ не е и опасен: такъв народ като нашия си мълчи даже когато му вдигат цените, даже когато му спират милиардите от европейските фондове, даже когато министри се срещат с мафиоти и правят разни сделки, даже когато олигархията мило си танцува върху главата му и дори, ако си поиска, може и морска сол да почне да кълца там.

Ама и ние сме си виновни че сме допуснали да се разпищолят дотам... щото комай вече не сме и народ, ама карай, писна ми да го повтарям това...

*Ангел Грънчаров е български общественик и публицист.  Представя себе си като "дългогодишен политически дисидент, националист, историк и публицист".
HUMANUS: блогът на Ангел Грънчаров