Джеймс Хетфийлд: Metallica принадлежи на хората

    

Часове преди концерта на Metallica в София фронтменът на култовата група Джеймс Хетфийлд отговаря на въпросите на медии в палатката зад сцената. Всеки един от присъстващите журналисти е имал право да зададе на Хетфийлд по два въпроса. В интервюто може да прочетете най-доброто от разговора с Джеймс Хетфийлд, подбрано от водещия на предаването Фрактура Васко Катинчаров. Интервюто ни бе любезно предоставено от телевизия ММ.

***

Какво можем да очакваме от предстоящия ви албум Death Magnetic и с кой от предишните ви албуми, смяташ, че може да бъде сравнен?

Веднага щом той излезе, хората ще започнат да го сравняват с каквото решат. Нашата цел беше да се върнем назад към истинската Metallica. А тя за мен се вижда най-добре в Master of Puppets. Когато работехме върху този албум, избрахме разнообразни песни, както е и в Master of Puppets.

Има балади, инструментали, бързи песни, дълги и епични парчета... Но същевременно звучи съвременен. Този албум е "по-голям" и по-директен. Сега има много повече технологии, които позволяват да приближим музиката си по-близо до телата ви. Мисля, че съдържа най-доброто от всичко.

Какъв човек беше Клиф Бъртън и можеш ли да го сравниш с Джейсън Нюстед и Робърт Трохийо?

Очевидно те са много различни един от друг. Всички са добри басисти, но имат различни характери. Клиф беше много спокоен, но винаги "готов да атакува". Обичаше музиката, обичаше да свири и да пише музика. Той беше нереализиран китарист.

И имаше група добри приятели у дома. Беше здрав физически, но психически беше готов на всичко. А на сцената блестеше. На Джейсън му беше много трудно, когато дойде в групата. Бяха трудни времена за нас. Нуждаехме се от нещо, което да закрепи групата. Свиренето ни помагаше да се чувстваме добре. Затова ни трябваше басист. Джейсън беше достатъчно добър.

Беше фронтмен на собствената си група, пишеше песни, пееше. Свиреше с перце, което беше различното. Често следваше фигурите на китарата. Мисля, че в началото беше по-скоро наш фен и ние се опитвахме да го накараме да не бъде.

Не се получи добре. Бих казал, че уважаваше много Клиф, но му беше трудно да заеме мястото му. Беше трудно. Докато Роб печели уважението на много музиканти, заради уменията си и личността си. Той е много достъпен и спокоен. Има свой собствен имидж. И изобщо не се опитва да застане на мястото на Клив. Очевидно е, че са много различни, но имам чувството, че Робърт е с нас от цяла вечност.

Откъде намиращ тази енергия и чувство да се занимаващ с музика от толкова години?

Вярвам, че е дарба, това че мога да пиша музика и да комуникирам чрез нея. Ако не беше така щях да съм загазил. Щях да съм другаде. Може би в затвора. Ние си прехвърляме енергията помежду си. Особено на сцената. Първата минута, в която се качваме на сцената, е като нов вид наркотик. Като друго измерение на човешките чувства.

Енергията циркулира, докато публиката пее, ние й отвръщаме, но не агресивно, а с любов, която ни свързва. Често това се случва и когато сме в студиото и композираме. С хората, които обичам си подаваме идеи и ги развиваме. Не можеш да си кажеш, че е случайно, защото всичко това идва от някъде.

Но не бива да го взимаме за даденост. Благодарни сме, че имаме тази дарба. Четиримата сме заедно не случайно. Ако всеки от нас остане сам, ще сме си добре... Добър музикант, добър певец, добър барабанист... Но когато ни събереш заедно се случва нещо магическо и стигаме далеч.

Чувстващ ли щастлив от факта, че Metallica се превърна много повече от музика, дори в религия?

Винаги съм искал това да се случи. Търсех своето семейство. Всички ние имаме своите истории за семейството... Хубавото на Metallica е, че ние четиримата сме честни...

Соча натам, защото виждам плаката ни. Четиримата сме честни, когато сме заедно. Пишем за страховете си, за най-дълбоките си и тъмни усещания. Когато се страхуваш от нещо и пишеш за него и някой го чуе, той ще почувства облекчение.

Ще си каже "Не съм само аз". Има аутсайдери, които не се вписват в обществото и такива, които си мислят, че са такива, но всъщност не са. Ние сме като тях и те не са сами. Във всяка държава, в която отидем, хората мислят и усещат, че Metallica им принадлежи. Ние сме техни. Чувството е страхотно, защото където и да отидем сме си вкъщи.

Ако животът ти беше филм, какво щеше да бъде заглавието му?

Вече има Some kind of monster, така че няма да е това... Най-добрият филм! Гледал съм го само два пъти. Моят живот или този на групата?

Конкретно твоя живот.

Не знам, ще си помисля. Какво ли може да бъде? Името на филма ще е "Почти". Почти умрял, почти щастлив, почти направил най-добрия албум за всички времена, почти задоволен.

Коя е лошата страна на това да бъдеш Джеймс Хетфийлд от Metallica?

През повечето време съм приятелски настроен, но понякога не съм. Не съм много добър слушател, малко съм егоистичен, защото гледам да получа това, от което имам нужда. И в Metallica е така. Когато си на турне, ако не грабнеш първи кърпата под душа, ще останеш без хавлия. И с храната е същото. Като животни сме.

Винаги съм се чудил какво си пееш под душа?

Аз не се къпя. Какво си пея ли... Ами обикновено се разпявам.Или си пускам нещо на I-Pod-а и си пея. Семейството ми е с мен на турнето. Имам три деца. Момчето ми е на 8 годинки и е много трудно да го накараш да се изкъпе, но когато е под душа, стои цял час и пее през цялото време. Страхотно е да го слушам! Той изобщо не подозира, че го чуваме. Така че е съвсем искрен.

Скоро имаш рожден ден. Какво искаш да ти подарят?

Искам просто семейството ми да ме обича и да бъда заедно с тях на рождения си ден. Жена ми е много стриктна. Не планираме нещата за следващия уикенд, а за самият ден, в който съм роден. Трябва да съм там. Ще закусваме торта.

Заглавието и обложката на предстоящият ви албум са много мрачни и зловещи. Такова ли ще бъде основното настроение и на песните ви?

Вярно е, че е мрачен, но не е изцяло такъв. Не знам как да го обясня... Не е безрадостен и не казва, че няма надежда. В него има усещане за надежда, както и вяра в човека или в смисъла на живота. Избора на "Death magnetic" за заглавие е защото някои от песните се занимават с темата за смъртта. Аз самия почти се изправих пред нея.

От друга страна, магнитът привлича с едната си страна, а с другата отблъсква.Някои хора са привлечени от смъртта. Защо не знаем, може да са обсебени от нея и мислят, че скоро ще умрат или се притесняват от това.

Например Лейн Стейнли от Alice in Chains беше обсебен от смъртта и накрая я срещна. Защо е привлечен натам? От друга страна хората се страхуват от нея и отказват да говорят за нея, дори когато някой в семейството им умира. Особено в Америка никой не говори за това в болниците. Никой не иска да говори за това, какво ще се случи след като умреш. Тя е големият слон в стаята, който никой не иска да забележи. В албумът има малко от тази весела тема.

Сменихте продуцента си за този албум. Каква беше причината и как повлия това на записите?

Мисля, че проработи. Боб работи с нас по последните 5 албума. Това е много време. Със St.Anger затворихме една книга. Имаме нов басист и ново отношение към живота. Беше в реда на нещата да имаме и нов продуцент.

Знаехме, че искаме да работим с някой друг, но не знаехме с кого. Искахме да започнем начисто. Когато правихме St.Anger бяхме заобиколени от терапевт, продуцент, саунд инженер, мениджъри...

Всички искаха да се уверят, че няма да се разпаднем. Докато сега в студиото бяхме само ние. Само ние четиримата. Седим и се чудим "Да започваме ли? В колко часа да започнем?" Сами правихме графика си.

Започнахме да летим сами и се почувствахме добре. Рик Рубин е такъв продуцент, който не те "проверява". "Работите ли, там ли сте, получава ли се?" Този път бяхме сами. Отрази ни се добре, отново да поемем отговорността да бъдем група и да записваме в студио.

Музиката, парите или успеха ви задържаха заедно през всичките тези години?

И трите неща оказаха както позитивно влияние, така и негативно влияние върху нас. Парите, които имаме ни позволиха да наемем терапевт, който да ни помогне. Ако не се беше случило това, вероятно нямаше да сме тук.

Голяма част от парите, които изкарахме, сме инвестирали обратно в групата. Например купихме къща за студиото си или това, че дойдохме на този концерт с чартърен самолет. Не пътуваме с автобус. Идваме тук свежи. Давам това интервю с удоволствие.

Така че това са добре инвестирани пари в групата. Частта със славата зависи от характера ти. Дали ще станеш неин роб или ще я използваш, за да намериш повече приятели. При мен има и от двете.

Предполагам, че зависи кой ден е днес. Какво беше другото нещо освен парите и славата... О, музиката! Ами, не. Музиката е на заден план. Естествено, че музиката е причината да сме тук.

Причината са хората, които чакат. Няма нищо по-хубаво от това да излезем да свирим.Когато седиш в студиото, свириш и пишеш песни, ти всъщност мислиш за деня, в който ще ги изсвирим на-живо. Това е, което ни държи.

Помниш ли предният път, когато бяхте в България и какво ще е различното сега?

Ще има по-малко хора? Надявам се, че ще са повече! Мисля, че бяхме тук през 1999 година. Все още сме група, след 9 години. Страхотно е да се върнем тук, след като бяхме обещали.

Ще видим повече хора, ще свирим на по-голямо място, времето не е толкова лошо. Самият факт, че сме тук отново след 9 години значи много. Някои групи не се връщат, други се разпадат за това време.

Какво влияние оказа Робърт в новия албум?

Свирили сме заедно със Suicidal Tendencies преди много време. Ако тогава някой ми беше казал "Онзи пич там ще ви бъде басист след 12 години", щях да му кажа "Да, бе, да!".

Той има толкова силна личност, както и Майк Мюър от Suicidal Tendencies и нямаше причина да напусне групата си. Те имат нужда от него. Но никога не знаеш какво ще се случи в живота.

Той е много уравновесен, уверен и спокоен. Всичко може да му се случи, но той ще се справи. Той и Кърк се чувстват добре да седят на задната седалка, докато аз и Ларс караме колата.

Трябва да си определен тип човек, за да можеш да се довериш така. Уменията му са страхотни, той е добър приятел, неговият устрем да стане по-добър е невероятен. Постоянно се упражнява, до 3 сутринта! Ходи на уроци по пеене, на уроци по фламенко китара.

Това ли ще има в албума? Фламенко китари и вокали на Робърт?

Фламенко китари изсвирени на бас. Всъщност е почти същото, положението на пръстите... Той е добър китарист.

Кажи ни някоя тайна за новия ви албум, която да научим първи?

В началото имахме 28 песни, после ги намалихме до 14. Сега са само 10. Но тези песни не се губят. Ще стигнем до тях рано или късно.

Какво те провокира да седнеш и да напишеш текст за някоя песен?

Зависи, различно е. Така е и с музиката. Ако имам свободна минутка, сядам на дивана, взимам акустичната китара и се ражда нещо. И си казвам "Трябва да го запиша". Взимам телефона си и записвам "Нов риф". Същото е и с текстовете.

Нещо изскача и намирам някои думи интересни в съчетание. Записвам си ги в телефонния си мозък. По-късно те се появяват. Друг път просто започвам да пиша без да мисля. Започва като поезия, която може да съществува сама по себе си.

Но после ни трябва текст за нещо и се сещам за нея. Има много начини. Не е нужно да съм на плажа на Хаваите, няма такова специално място. Случва се тогава, когато най-малко ми трябва да се случи.