Вечер в Банско - градът на джаза

    

Наслаждавам се на залеза на слънцето, пламнало на хоризонта като червен портокал, допивам второто си мартини с две черешки в прохладата на терасата и слушам "Hey big spender" на Пеги Лий, когато се замислям за Банско - градът на джаза и неговите верни почитатели, било то само за 5 дни.

Тази година той се проведе от 8 до 13 август и ако все още не сте го посетили, имате възможност да го направите следващата година. Това е мястото за истински суинг с приятели под открито небе, в близост до прекрасната ни Пирин планина.

Вечерта е 9 август, събота, на площада пред сцената са разположени пейки, около които има тълпа джазмени, а Суун Ким квартет, Япония вече подгряват публиката със свои инструментални изпълнения.

Към тях малко по-късно се присъединява и Кейко, която току що се запознава с музикантите, но заедно решават да изпълнят няколко пиеси, които оставят много ретро усещане, за което принос има топлият глас на Кейко. Начинът, по-който свири на пиано ми напомня за жизнерадостното флиртуване с пианото и невероятният професионализъм и виртуозност на Елиане Елиас.

Истината е, че сцената няма нужда от осветление, защото гръмотевиците наблизо в намръщеното, мастилено небе озаряват площада като пироефекти и скоро започва да вали, но не и на сцената, защото Кейко изпълнява "Summertime" - чудесно допълнение към Дюк Елингтън.

Междувременно от всички страни се чуваше непрекъснато "щрак-щрак", но не от фотоапарати, а от бързо разтварящи се чадъри заради проливния дъжд.

Скоро заедно с музикантите притичваме набързо под дъжда към читалището, за да се скрием от вятъра и дъжда, който много инатливо продължава да се сипе върху нас. Там Суун Ким и Кейко продължават да ни забавляват със свежи импровизации на саксофон и пиано, а японката показва своите танцувални умения, както и доста приятно чувство за хумор като постоянно предизвиква в музикален двубой Суун Ким.

Накрая на изпълнението те получават нашите ръкопляскания, а промяната в програмата води на сцената Йоахим Менцел трио, Полша (Йоахим Менцел (пиано), Себaстиан Франкевич (ударни), Анджей Швиенс (бас).

В случая изразът това се случи "за добро или за лошо" би бил абсолютно неуместен, защото поляците бяха най-доброто, което човек може да чуе напоследък, и може би затова малко след тяхното изпълнение дисковете им се разграбиха на мига.

Трудно е да бъде описана подобна емоционална, въздействаща музика - джаз на високо ниво, в който музикантите вложиха душата си в едно изключително чувствено изпълнение. Препоръчвам ви албумите: Brad Terry&Joachim Mencel за по-меланхолично настроените с "All about spring", както и imTrio, "Interludium".

С нетърпение дочакахме изявата и на неповторимата Камелия Тодорова с бенда си: Антоний Дончев (пиано), Георги Дончев (бас), Димитър Семов (ударни).

Тя беше повече от завладяваща и стилна в стила си на изпълнение и раздаване - изпълни парчето "Love for sale" на Били Холидей, както и песен на дъщеря й, озаглавена "Оn and on" - подарък за рожденния й ден, като закачливо добави: "Както ще чуете сами това е песен, смесица от джаз и нещо повече."

Следват "Mercy", чудесна импровизация, на която и Duffy би завидяла и "Satisfaction" - суингиране от много висока класа, което се дължи на неподражаемия цвят в гласа й.

Паметта на Вили Казасян бе почетена, разбира се, с една минута мълчание и ставане на крака, като тазгодишното издание на джаз фестивала бе посветено на неговата личност.

Публиката особено много се зарадва на познатия и скъп шлагер на Камелия - "Чакам те сутрин рано", който по думите й я е направил известна, а песента дължи на маестрото, който липсва на всички в Банско, тъй като досега винаги е присъствал на фестивала.

Камелия излезе на бис със своите прекрасни колеги музиканти и изправи всички в малкото, читалище на крака!

Израели етникъл ансамбъл, Израел - Талиа Г. А.Солан (вокал), Йошай Кеон (перкусии), Янив Тишман (китара), Витали Подолски(акордеон) бяха последни в участието си за вечерта. За тях говори музиката им...

Звуците на акордеона сантиментално напомнят за страстното танго на "Gotan Project", а в гласа на Талиа се усеща нещо много прочувствено и красиво.

"Музиката им е смес от цигански, израелски и латиноритми", така бяха представени те на в началото на изпълнението си и мисля, че бяха изключително екзотичен и приятен завършек на джаз вечерта.