Магията на Spirit of Burgas: Ден 1 и лудостта започна (видеo)

    

С ръка на сърцето си признавам, че head line перформънсът на Main Stage, Spirit of Burgas е първото участие на Gravity Co. след Явор, на което ставам свидетел. По ирония на съдбата, последния лайф, който гледах беше на същия този плаж, в същия този град точно преди една година, когато (типично за тях) тотално омагьосаха фенове и туристи с участието си на последното за сезон 2007 Finlandia Midnight Sun Party.

Впечатленията, които бях запазила от конкретното събитие, за съжаление се оказаха в тотален дисонанс с това, на което станахме свидетели в петък.

Gravity се качиха на сцена точно в 9 и 30 вечерта, начело с чисто новия вокал на бандата - 19-годишният Николай Бакалов, по-познат като бивш водещ на "Хит минус едно" и хубаво момченце. Публика не липсваше, имайки предвид грандиозната популярност на бандата, в подробности за която, няма да се впускам.

Декорите на сцената бяха изчистени, а групата, както обикновено, беше заложила на изключително светлинно шоу, изобилстващо от светкавици, лазери и прожектори.

Групата изпълни почти всичките от най-популярните си песни, включени в албума "U": "Mr No one", "U", "Time" и други, като не пропусна да представи и новия си сингъл "Faded".

Преди година, тръгвайки си от Finlandia Midnight Sun Party, за пореден път се запитах, кое е това нещо, което придава такъв невъобразим чар, стил и идентичност на бандата, къде точно се крие онова обстоятелство, което докарва слушателя до пълно чувство за безвремие, безтегловност, и кара въображението му да се рее безкрайно във времето и пространството, докато единственото, което се усеща е невероятното удоволствие и наслада от великолепните песни.

Сега отговорът ме осени. Явор. Или по-точно гласът на Явор. Невероятния магнетичен, специфичен и омагьосващ глас на Явор. Вече го нямаше и магията на Gravity Co. някак си изчезна.

Все пак, не желая да анатемосвам бъдещето на групата така безапелационно. Макар че Николай очевадно не е Явката, не притежава необходимото сценично поведение и все още не е овладял дарбата да комуникира с публиката, е талантлив.

Горещо се съмнявам, че след време, през което може да развие потенциалните си артистични качества, Николай Бакалов ще стане достоен заместник на предшественика си, а защо не и по добър?

Вижте видео от участието тук и тук.

Цветната пънк инспирация

The Sisters of Mercy безапелационно бяха събитието на Ден първи. Участието им на Main Stage стартира малко след Gravity Co., а с него започна и истинското забавление.

Едва ли бандата се нуждае от представяне, но все пак ще си позволя да ви запозная с някои подробности от биографията им.

Групата е формирана през далечната 1980 г., а стилът им се определя като готик - рок - пънк ( или поне някаква странна симбиоза между тях). Първоначално жънат успех сред английския ъднърграунд, а международна слава придобиват към средата на 80-те, която продължава до началото на 90-те години. Тогава те престават да записват в знак на протест срещу звукозаписната си компания.

Групата е реализирала 3 албума, всеки от които е правен от коренно различен състав на бандата. Вокалът Андрю Елдрич и своеобразната "дръм машина", наречена Doktor Avalanche са единствените константни елементи на The Sisters of Mercy.

Макар, че винаги са се определяли като некомерсиална група, Sisters имат множество изключително популярни хитове, сред които са "This Corrosion", "More" и може би най-известната им песен "Temple of Love", изкачила върховете на UK Chart.

Лично за мен, а предполагам и за хиляди други, концертът на The Sisters of Mercy се оказа невероятно завръщане към една епоха, към която не принадлежа, но която обичам с цялото си сърце.

Всичко в лайфа на групата напомняше очарователната и легендарна епоха на 80-те години, белязана от Поп и Пънк културата, музикалните идоли, издигнати в култ и свободата.

Епохата в която на мода определено е било цветното.

Невероятните цветове, облаците гъста мъгла и електриковите ръкави на Андрю Елдрич правеха целия перформънс на The Sisters едно невероятно зрелище, от което не можеш да откъснеш очи.

А китарите, съчетани с невероятния бийт на "Доктора" и специфичния вокал на Елдрич не можеха да оставят публиката безразлична нито за миг.

Репертоарът на групата включваше песни от всичките им албуми, най-аплодирани от които, разбира се бяха гореспоменатите "Temple of Love", "More" и други.

Кадри от страхотното зрелище може да видите тук и тук.

Ден първи бе белязан от още няколко събития, изброени по-накратко, но в никакъв случай не по-маловажни.

Не мога да пропусна участието на Panikan Whyasker на сцената на Music Space. Бандата свиреше на три пъти по-малка сцена, на която направи три пъти по-голямо шоу от доста Main Stage фаворити.

"Очарована" е мека дума за впечатлението, което в мен остави участието на рок, алтърнатив банда. Стиловете може би са неточни, или списъкът им непълен, защото стилът на Нуфри и компания е неопределим сам по себе си. Всички парчета, които изпълниха бяха с изключително оригинални и нестандартни композиции.

Panikan Whyasker показаха истински професионализъм, а изпълненията на неуморимият Нуфри, с които непрекъснато разпалваше публиката са достойни за театрален приз. Браво!

Вижте кадри от шоуто на Panikan Whyasker.

За десерт оставям Pendulum. Drum'n'bass машината просто "разцепи" стотиците фенове, които се бяха стекли на бургаския плаж специално за събитието.

Нечовешкият звук, придружен от специфичните "вибриращи" тонове и непрекъснатите напевки на Rob Swire взриви Tuborg Dance Stage.

Умопомрачителната drum'n'bass мелодия на австралийците не утихна до 4 часа сутринта... или поне тогава съм заспала.

Забележка: Предварително се извинявам за лошото качество на кадрите. По пращенето, обаче сами може да се убедите колко мощно беше озвучението.